BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Силистренската библиотека представя творческия свят на британка от село Българка

В Крайдунавска Добруджа, освен в музеите и галериите в Силистра, Тутракан и Дулово, където човек може да се потопи в миналото, включително в етнографския смисъл, още няколко са местата за разходка за пряк досег с духовността и с непреходното ни културно наследство. Това са Добруджанската къща в Алфатар и нейната посестрима в Гарван (пак там е и единственият в областта малък музей на комунизма с реликви от преди половин век), частните сбирки на носии на Калина Михайлова в Шуменци и на старини на Ганка Димитрова в Проф. Иширково. Разбира се, и в ателиетата на добруджанските художници.

Има обаче и едно място, което спокойно можем да наречем своеобразна съвременна пещера на…Аладин, героя от приказките на вездесъщата разказвачка на приказки Шехерезада. Това място е домът на британката Бернадет Легет и на нейния съпруг Дъглас от силистренското село Българка. Двамата спокойно можем да наречем и благодетели на Народно читалище „Васил Левски“ с председател Дочо Титев, един от доайените на самодейността в региона.

А защо припознаваме аладинска пещера в един селски дом на чуждоземско семейство, живеещо в България и конкретно в Добруджа? Поне на мен така ми приличат онези от помещенията в него, в които не съм бил, но съм виждал в профила на Бени във Фейсбук. Примерно, покрай най-скорошна тематична публикация от 3 октомври: „Направих няколко неща….“. И ето, на снимките изгряват десетки красотички, каквито в днешно време мнозина се опитват да правят успешно, на някои повече им се отдава.

Британката от Българка е една от тях. Сигурно защото са сътворени с много любов, с вкус към красивото и с желание вероятно да достигнат произведенията на изкуството й до повече хора. Поне с поглед да ги докоснат, за да освежат памет и чувство, и зрително да запомнят нещо, което е стойностно и с естестко съдържание. Връщаш Фейсбук-лентата назад и попадаш на пост от 13 септември, в който също има нещо, което ти грабва окото.

Та, да си дойдем на думата: човек и добре да работи в сферата на изкуството, идва един момент, в който сам решава или някой го подтиква да си покаже творенията на изложба. Без или, защо не, с истинска комерческа цел, включително посветена на конкретна кауза. Впрочем, преди години сем. Легет го правеха успешно в полза на някогашния Дом за деца „Димчо Дебелянов“ в Силистра, включително привличайки гости – най-често свои сънародници, също живеещи в България.

Накратко: хвала на Регионална библиотека, че привлича Бени и Дъги с изложба, която ако не друго, ще създаде настроение у всеки, който я посети. Защото и в дни на социална изолация имаме необходимост – дори в по-голяма степен, да зърнем дори с крайчеца на окото си, нещо, което ще ни разведри и ободри със своето послание за доброта и красота. А вероятно още преди век и половина Достоевски бе казал, че именно тя, красотата, ще спаси света. Независимо какво е имал предвид великият руски писател, роден преди 200 години. Някога някъде от някого бях прочел: „Животът е цяло изкуство…да живееш, значи да сътвориш художествено произведение от самия себе си“.

Автор: Йордан Георгиев

Изпращайте ваши снимки и информация на [email protected]



Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!