Местна гражданска коалиция „МИР“ издига Стелиян Стефанов за кмет на община Русе. Това става ясно от съобщение, разпространено до медиите. Това е шестият кандидат за кмет на общината, оповестен в публичното пространство. Уточнява се, че списъкът с кандидатите за общински съветници на коалицията ще бъдат представени по-късно този месец.
Стелиян Стефанов е роден на 12.10.1976 г, завършил е Стопанската академия „Д.А. Ценов“ в Свищов. През 2015 г. беше конкурент на президента Георги Първанов за лидер на партията. До преди две години беше председател на общинската организация на АБВ в Русе, след което напусна партията.
Като приоритети в работата на Стефанов, ако бъде избран за кмет на общината, от коалицията посочват:
- Ефективна местна администрация, работеща в полза на гражданите, което включва разширяване на полето на електронни услуги, въвеждане на модела на електронната община и на механизми за прозрачност и контрол от страна на гражданите.
- Развитие на пряка демокрация и демокрация на участието – Засилване на диалога с гражданите при формирането и реализирането на общинските политики чрез обществени допитвания, референдуми и редовни тримесечни отчети пред общността. Формиране на обществени съвети и местни групи за действие при проучване и реализиране на граждански инициативи за развитие на бизнеса, услугите и благоустрояването в общината.
- Съхраняване и възраждане на духовните и културните ценности на местно ниво, особено у младото поколение.
Източник: TVN


























След като Надал поведе с 2:0 сета и когато по-голямата част от публиката очакваше „чиста победа за „испанеца“, Медведев като че „възкръсна“. Заигра още по-добре и с дълги разигравания и демонстрация на класа успя да изравни и да стигне до решителен пети сет, в който Рафа трябваше да извади всичките си козове за победата. Испанецът реализира третата си шампионска точка и в крайна сметка преодоля страхотния Медведев и се поздрави с четвърта купа от US Open.





Съставеният от комунисти, леви земеделци, социалдемократи и звенари Отечествен фронт, с помощта на настъпващите в страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия, сваля правителството на Константин Муравиев и съставя просъветско правителство на ОФ, оглавено от Кимон Георгиев. Партизанските формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. Превратът е последван от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници. Масовите беззакония продължават няколко месеца, след което са поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Само осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души – министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители
В българската история превратът на 9 септември 1944 г. е третият след тези на 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г. За разлика от първите два, деветосептемврийският коренно променя политическия контекст, социалната ориентация, икономическата стабилност и духовните нрави на българите. България загубва националния държавен суверенитет и от германската колесница се привързва към Москва. Налага се съветски модел, който поставя край на образованието и духовните ценности, изграждани от Възрожденската традиция. Налага се пролетарски начин на поведение, който преди това не е бил разпространен. Това възпитава няколко поколения българи без духовни ценности.
Властта се използва за създаване на натиск за принадлежност и фалшиво кокетничене с триумф на идеологическата пропаганда. Това, което преживяхме в последното десетилетие на ХХ век беше следствие от безконтролното господство на комунистическата партия и разрухата, която донесе 9 септември.