Почитаме паметта и делото на народните будители

На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители, посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.

Сред тях са имената на Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

Нашите будители не са просто национални герои. Те са вселенски личности, чиито качества, подготовка, знания и морално-волева характеристика могат да бъдат украшение на всяка една културна нация. Затова познаването на делото и личностите на будителите не е евтин национализъм, нито опит за пропаганда на национална гордост през историята.

Две неща характеризират делото на будителите – това е саможертва чрез святост и героизъм в полза на истината, милостта, любовта и справедливостта. Затова и ние им издигаме паметници и ги поменаваме в нашата календарна празнична система.

Двете ценности на Възраждането – вярата и народността – са всъщност ценности на действения и благороден човешки живот, за който съществуват и духовни ценности, и културни критерии, и справедливо възнаграждение за усилията България да не бъде просто един природен оазис за чужденеца, а място, където се раждат и живеят достойни Божии подобия, на които висшите ценности на хуманността и културата, които на практика родиха Европа, никога не са били чужди.

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. С Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г. Стоян Омарчевски, тогавашен министър на Народното просвещение, обявява 1 ноември за общонационален и неучебен за всички учебни заведения празник. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.

Въпреки голямото културно и патриотично значение, което е имал празникът на будителите, през 1945 г. той е отменен, защото се дублирал с Деня на светите братя Кирил и Методий, обявен тогава за празник на българската просвета и култура. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!