Днес се навършват 172 години от рождението на великия български революционер и борец за националното освобождение на България и изключителен поет и публицист Христо Ботев.
Той е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Учи в Карлово и Калофер, а през 1863 г. заминава за Одеса, където постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. Учителства в с. Задунаевка, Бесарабия, а в началото на 1867 г. се завръща в Калофер. Още същата година е принуден да емигрира в Румъния. Работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. “Гайда” и “Дунавска зора”. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор на в. “Дума на българските емигранти” (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. “Свобода” и “Независимост”. Издава сатиричния вестник “Будилник” (1873). След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. “Знаме” (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. “Нова България” (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб “Радецки” и слиза на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които, на 20 май 1876 г. (по нов стил 2 юни) Ботев загива. Историците не са единни за смъртта му. Според едни вечерта след сражението е бил пронизан от вражески куршум, според други куршумът е дошъл от оръжието на негов четник, според трети се е самоубил.
Каквато и да е истината, думите му “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…” в пълна степен се отнасят и за него и увековечават името му. Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ. Автор само на 20 стихотворения, поезията му дава облика на българската литература и до днес, а цялото му творческо наследство предлага една радикална версия на българското национално мислене и философия.
Източник: TVN
